Планираните нови промени в пенсионното осигуряване, които трябва да влязат в сила от 2015 година, може да ни лишат от събираните досега в частен фонд вноски за пенсия. Младите работници, които тепърва започват да се осигуряват, пък изобщо няма да имат сметки в частен фонд, освен ако не го посочат изрично. Така практически голяма част от настоящите и бъдещите спестявания за пенсии, събирани във фондовете за Допълнително задължително пенсионно осигуряване, може да потънат в държавната хазна за покриване на текущи нужди за пенсии. А спокойствието, че имаме все пак някакви спестявания на свое име, дори те да са минимални, може да изчезне.

Мрачната прогноза следва от договорените в неделя между правителството и синдикатите промени в осигурителното законодателство. Целта на промените е да се намали дефицитът на НОИ и да се запълнят поне частично дупките във финансирането на пенсиите в момента, от които страдат милиони пенсионери. Това ще стане като се даде възможност вноската за ДЗПО от 5 %, която към момента се превежда към избран от работника частен пенсионен фонд, да бъде прехвърляна към НОИ. Теоретично работещите ще могат да направят своя избор – дали да се доверят за пенсията си на държавата или частен фонд.

Тази привидно демократична възможност за избор къде да държим парите си за старини обаче се оказа пълна с подводни камъни и недостатъци.

Според предложението, внесено в парламента, изборът ще може да става само веднъж в живота. Тоест, ако все пак решим, че имаме повече доверие на държавата, а не на частния фонд, прехвърляме цялата сума, събрана до момента в частен фонд на наше име, в общата хазна, страдаща от постоянен дефицит. Предимството е, че държавата гарантира изплащането на пенсии и при всички положения ще получаваме някакъв доход след години, без да се тревожим, че фондът, където държим парите си за старини, може да фалира. Теоретично този доход би трябвало да бъде по-голям, отколкото ако не внасяме и тези 5 % ДЗПО в НОИ. Тази схема обаче се оказва с няколко огромни недостатъка. От една страна, преминаването към държавно осигуряване елиминира напълно личните спестявания. Така, ако досега сме имали партида на свое име в частен фонд и в нея са събрани някакви пари, всички тези спестявания преминават в общата хазна. Където партида на наше име не се води, тъй като тя е на солидарен принцип и парите отиват за покриване на текущи разходи. Друг проблем, произтичащ от това, е невъзможността да се върнем към частния фонд, ако не сме доволни от НОИ. И в проектозакона е записано, че изборът се прави само веднъж. И практически е невъзможно да прехвърлим спестяванията си от НОИ в частен фонд, тъй като НОИ не вони партиди на наше име и практически ние нямаме своя собствена сметка в държавната хазна.

Друг повод за тревоги е положението на работниците, които тепърва ще започнат кариерата си през 2015 година и ще започнат да се осигуряват. В рамките на една година те ще трябва да направят своя избор дали да се осигуряват в частен фонд или вноската за допълнителна пенсия да отива в държавната хазна. Ако не посочат изрично желанието си, директно парите им ще бъдат пренасочени към държавния фонд „Пенсии“.

Предложенията основателно бяха посрещнати с големи критики от финансисти и работодатели. Всеобщите опасения са, че това е опит за частична национализация на пенсионните фондове. Специалисти и политици се тревожат също, че работниците не разбират добре предложените промени и е нужна подробна разяснителна кампания, преди да влязат в сила. От чисто финансова гледна точка пък има и опасения за стабилността на финансовата система. Ако голям брой работници едновременно решат да прехвърлят спестяванията си в държавната хазна, това може да намали ликвидността на частните пенсионни фондове. Те пък са едни от основните инвеститори в Държавни ценни книжа, съответно едни от големите кредитори на държавата. Ако фондовете се нуждаят от пари за изплащане на прехвърлените партиди, те може да започнат разпродажба на ДЦК и други активи и да разклатят системата. А държавата пак да остане без свежи пари заради намаленото кредитиране. Не липсват и опасения, че преминаването към държавно осигуряване може да бъде съпроводено с натиск от страна на работодатели. Така например съществуват тревоги, че държавните служители може да бъдат принудени да се осигуряват за втора пенсия само чрез НОИ. Самите работници и служители пък невинаги са добре информирани какво всъщност е ДЗПО, на какъв принцип работи, каква е целта му и какви ще са предимствата и недостатъците на частно и държавно осигуряване. Така те стават още по-уязвими на манипулации.

Освен всичко друго, ако бъде приета, тази система ще е практически връщане назад в опитите за създаване на справедлива и прозрачна осигурителна система. Частното пенсионно осигуряване е основен стълб в повечето западноевропейски икономики. Ако предложеният закон се приеме, опитите той да е втори основен стълб и в България на практика се провалят и частното осигуряване става пожелателно, вместо задължително. Така възможността да разполагаме със свои лични спестявания за пенсия, дори те да са минимални, за част от хората ще изчезне.

Основният въпрос остава Как да направим така, че след определения брой години да имаме гарантиран доход, с който да преживеем старините си. Кой вариант ще работи по-добре за нас?

Разбира се, еднозначен отговор едва ли съществува. Част от работещите са убедени, че единствено на държавното осигуряване могат да имат доверие с оглед на проблемите във финансовата система на национално и световно ниво. Те може да не държат на това да имат лична сметка на свое име с определена сума, която може и да е минимална. В същото време са съгласни да прехвърлят спестяванията в частния фонд в държавната хазна, за да помогнат за облекчаването на проблемите на тези, които страдат от недостига за пари за пенсии в момента. Съгласяват се и с идеята някой ден при пенсиониране на разчитат на държавата за адекватно увеличение на изчислената пенсия, което би трябвало да произтича от прехвърлената по-рано партида от пенсионния фонд и внасяните след това вноски в НОИ.

От другата страна са работещите, които предпочитат да имат спестявания на свое име, независимо, че вноската е минимална и бъдещата втора пенсия едва ли ще е с особено голям размер. Предимството тук е, че на колкото по-голям доход се осигуряваме, толкова повече пари влизат и в спестовната партида. Така можем да съберем солиден резерв за втора пенсия, с който ще разполагаме при настъпване на необходимите условия за това. Разбира се, тази свобода е свързана с риска от обезценяване на събраните средства или проблеми с ликвидността на пенсионния фонд. Последните обаче засега са малко вероятни, тъй като дейността на тези фондове се регулира строго от държавата и по-голямата част от активите им са в ДЦК, които пък се гарантират от същата тази държава. Така че, освен ако държавата не се окаже некоректен платец или неефективен надзорен орган, вероятността фондовете да пострадат от финансови сътресения е минимална.

Тъй като проектозаконът в настоящия си вид дава ограничени възможности за избор с не съвсем ясна перспектива, по-логичният избор към момента изглежда осигуряването в частен фонд. И той не е свързан с гореизброените предимства и недостатъци на двата вида осигуряване. Логиката е възможно най-проста – преминаването от частен фонд към държавен е възможно по всяко време, докато обратното не е. Затова звучи по-разумно да останем със спестяванията в частния, докато не станат по-ясни реалните предимства и недостатъци от функционирането на двете системи. И тогава, на базата на вече съществуващ опит и практики, да направим окончателния си избор.