Архив за етикет: фондове

КФН и пенсионните фондове срещу бързата пенсионна реформа

Комисията за финансов надзор и асоциацията на пенсионните фондове се обявиха срещу прибързаното приемане на промените в закона за пенсионното осигуряване, които ще дадат възможност за еднократно прехвърляне на пенсионните спестявания към държавната хазна. Позициите им са посочени в прессъобщение на КФН и в декларация на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

И КФН, и БАДДПО са на мнение, че подобни решения трябва да се вземат след широка обществена дискусия и при отчитане на всички интереси. От БАДДПО посочват, че вземането на такова решение в рамките на един неделен следобед и последващото му приемане като закон само за няколко дни може да застраши стабилността на държавата.

КФН опровергава още някои изявления на политици и синдикалисти в медиите, според които парите на вложителите в частните пенсионни фондове са изчезнали. Комисията за финансов надзор счита за изключително вредни множеството твърдения и изказвания в публичното пространство, направени от различни представители на политически партии, на синдикати, на работодателски организации и народни представители,  че средствата на осигурените лица в пенсионните фондове са „изчезнали”, са „присвоени” или „загубени” и др. подобни манипулативни внушения. Подобен тип говорене не само е безотговорно и невярно, но е и вредно и опасно за финансовата стабилност у нас. При осъществяване на дейността си по отношение надзор над пенсионноосигурителните дружества и пенсионните фондове КФН изпълнява стриктно законовите изисквания и гарантира, че до момента средствата на пенсионните фондове се инвестират единствено и само в позволените от Кодекса за социално осигуряване (КСО) финансови инструменти при строго спазване на ограниченията за всеки един финансов инструмент, което предопределя стабилността на пенсионните фондове в дългосрочен план, се посочва в изявлението на комисията. Цялото съобщение на КФН може да прочетете тук.

По-долу публикуваме и пълния текст на декларацията на БАДДПО по отношение на спорния законопроект.

 

Д E К Л А Р А Ц И Я

на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване по повод внесените от народния представител Светлана Ангелова предложения за промяна на Кодекса за социално осигуряване, чрез промени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г.
Във връзка с внесените предложения за промяна в КСО, чрез преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на ДОО за 2015 г., БАДДПО е длъжна да заяви:

1. Приемането с промени в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на ДОО за 2015 г. на решения по един толкова важен въпрос, засягащ всички български граждани, в рамките на един неделен следобед, при нарушаване на всички форми за водене на тристранен и обществен диалог, отсъствие на анализ и оценка на въздействието на промените за пенсионната система, не е просто проява на управленска недалновидност, а форма за вземане на решения, която може да бъде опасна за стабилността на държавата;

2. Предложените промени представляват опит за смяна на тристълбовия модел на пенсионно осигуряване, въведен през 2000 г. и получил признанието на международните институции като успешна стратегия за пенсионна реформа, с решения с временен фискален ефект, застрашаващи доверието в пенсионната система и по своята същност са отстъпление от проведените в съгласие с международните институции спасителни за държавата реформи в периода 1998-2001 г.;

3. Неясно защо първият и вторият стълб на пенсионната система се противопоставят изкуствено, докато те са създадени като допълващи се и балансиращи се, а не като конкурентни един на друг;

4. Зад фасадата на „демократичност на избора“ и „право на избор“ това право се отнема и осигурените лица се закрепостяват към солидарната система. В допълнение, ние, като експерти в тази област, се затрудняваме да прогнозираме размера на пенсиите, които осигурените лица биха получавали след време от ДОО, за разлика от втория стълб, където пенсионните плащания са лесно определими.

5. Не се предлага истинско право на избор и конкуренция между солидарни и капиталови схеми, което би означавало възможност за равностоен избор – т.е. всяко осигурено лице да може да реши дали цялата вноска за пенсионно осигуряване от 29.8% да бъде превеждана в солидарния фонд или в капиталова схема;

6. Предложените промени може и да имат някакъв краткосрочен, съмнителен фискален ефект и откупуване на политически комфорт в рамките на 1-2 години, но в дългосрочен план ще доведат до увеличване на дефицита в солидарния стълб и генерирането на още по-ниски пенсионни доходи от него. Чрез тях не само не се решават проблемите за финансовата стабилност на държавната пенсионна система, но се застрашава възможността за нарастване на пенсионните доходи на базата на капиталови схеми – модел, който действа успешно в повечето европейски страни;

7. Предложените промени не адресират по никакъв начин основни проблеми на пенсионната система в България като влошаващата се демографска структура, ниската събираемост на осигурителни вноски и злоупотребата със средства от осигурителната система.

8. Нарушава се един основен принцип, който демократичните държави се стремят да въвеждат и прилагат във всички области на обществено-икономическия живот – този за диверсификация и увеличаване на възможностите на осигурените лица за защита на техните права и собственост.

9. Прави се опит за заобикаляне на решението на Конституционния съд на Република България от 2011 г., когато за първи път бе посегнато върху лични средства, натрупани в индивидуалните партиди на осигурени в капиталова форма лица, които представляват тяхна собственост;

10. Нарушава се постигнатото и подписано през 2010 г. споразумение за развитие на пенсионната система между правителството, с министър председател Бойко Борисов, синдикатите и работодателите;

11. Не на последно място, държим да знаем Кои са авторите на едни толкова съществени промени, засягащи живота и бъдещето на милиони граждани и на държавата като цяло, защото считаме, че анонимността не е прозрачност, а обществото следва да знае от първо лице аргументите и мотивите за тази промяна.

От своя страна, БАДДПО е категорично за това:

Да бъде продължен широкия експертен, политически и обществен дебат за бъдещето на пенсионната система и избирането на най-добрите пътища за нейното развитие, с оглед на обезпечаване на най-важната й цел – получаването на достойни пенсионни доходи.

Да бъде прекратена практиката за вземане на решения, засягащи живота и доходите на милиони граждани, непрозрачно и на парче, защото това винаги води до грешки, поражда недоверие, липса на устойчивост и предвидимост и непоправими щети за държавата.

Изразяваме своята пълна готовност да участваме, както и до сега, в този дебат с целия си натрупан опит, потенциал и добронамереност.

 

Как да спасим спестяванията си за пенсия

Планираните нови промени в пенсионното осигуряване, които трябва да влязат в сила от 2015 година, може да ни лишат от събираните досега в частен фонд вноски за пенсия. Младите работници, които тепърва започват да се осигуряват, пък изобщо няма да имат сметки в частен фонд, освен ако не го посочат изрично. Така практически голяма част от настоящите и бъдещите спестявания за пенсии, събирани във фондовете за Допълнително задължително пенсионно осигуряване, може да потънат в държавната хазна за покриване на текущи нужди за пенсии. А спокойствието, че имаме все пак някакви спестявания на свое име, дори те да са минимални, може да изчезне.

Мрачната прогноза следва от договорените в неделя между правителството и синдикатите промени в осигурителното законодателство. Целта на промените е да се намали дефицитът на НОИ и да се запълнят поне частично дупките във финансирането на пенсиите в момента, от които страдат милиони пенсионери. Това ще стане като се даде възможност вноската за ДЗПО от 5 %, която към момента се превежда към избран от работника частен пенсионен фонд, да бъде прехвърляна към НОИ. Теоретично работещите ще могат да направят своя избор – дали да се доверят за пенсията си на държавата или частен фонд.

Тази привидно демократична възможност за избор къде да държим парите си за старини обаче се оказа пълна с подводни камъни и недостатъци.

Според предложението, внесено в парламента, изборът ще може да става само веднъж в живота. Тоест, ако все пак решим, че имаме повече доверие на държавата, а не на частния фонд, прехвърляме цялата сума, събрана до момента в частен фонд на наше име, в общата хазна, страдаща от постоянен дефицит. Предимството е, че държавата гарантира изплащането на пенсии и при всички положения ще получаваме някакъв доход след години, без да се тревожим, че фондът, където държим парите си за старини, може да фалира. Теоретично този доход би трябвало да бъде по-голям, отколкото ако не внасяме и тези 5 % ДЗПО в НОИ. Тази схема обаче се оказва с няколко огромни недостатъка. От една страна, преминаването към държавно осигуряване елиминира напълно личните спестявания. Така, ако досега сме имали партида на свое име в частен фонд и в нея са събрани някакви пари, всички тези спестявания преминават в общата хазна. Където партида на наше име не се води, тъй като тя е на солидарен принцип и парите отиват за покриване на текущи разходи. Друг проблем, произтичащ от това, е невъзможността да се върнем към частния фонд, ако не сме доволни от НОИ. И в проектозакона е записано, че изборът се прави само веднъж. И практически е невъзможно да прехвърлим спестяванията си от НОИ в частен фонд, тъй като НОИ не вони партиди на наше име и практически ние нямаме своя собствена сметка в държавната хазна.

Друг повод за тревоги е положението на работниците, които тепърва ще започнат кариерата си през 2015 година и ще започнат да се осигуряват. В рамките на една година те ще трябва да направят своя избор дали да се осигуряват в частен фонд или вноската за допълнителна пенсия да отива в държавната хазна. Ако не посочат изрично желанието си, директно парите им ще бъдат пренасочени към държавния фонд „Пенсии“.

Предложенията основателно бяха посрещнати с големи критики от финансисти и работодатели. Всеобщите опасения са, че това е опит за частична национализация на пенсионните фондове. Специалисти и политици се тревожат също, че работниците не разбират добре предложените промени и е нужна подробна разяснителна кампания, преди да влязат в сила. От чисто финансова гледна точка пък има и опасения за стабилността на финансовата система. Ако голям брой работници едновременно решат да прехвърлят спестяванията си в държавната хазна, това може да намали ликвидността на частните пенсионни фондове. Те пък са едни от основните инвеститори в Държавни ценни книжа, съответно едни от големите кредитори на държавата. Ако фондовете се нуждаят от пари за изплащане на прехвърлените партиди, те може да започнат разпродажба на ДЦК и други активи и да разклатят системата. А държавата пак да остане без свежи пари заради намаленото кредитиране. Не липсват и опасения, че преминаването към държавно осигуряване може да бъде съпроводено с натиск от страна на работодатели. Така например съществуват тревоги, че държавните служители може да бъдат принудени да се осигуряват за втора пенсия само чрез НОИ. Самите работници и служители пък невинаги са добре информирани какво всъщност е ДЗПО, на какъв принцип работи, каква е целта му и какви ще са предимствата и недостатъците на частно и държавно осигуряване. Така те стават още по-уязвими на манипулации.

Освен всичко друго, ако бъде приета, тази система ще е практически връщане назад в опитите за създаване на справедлива и прозрачна осигурителна система. Частното пенсионно осигуряване е основен стълб в повечето западноевропейски икономики. Ако предложеният закон се приеме, опитите той да е втори основен стълб и в България на практика се провалят и частното осигуряване става пожелателно, вместо задължително. Така възможността да разполагаме със свои лични спестявания за пенсия, дори те да са минимални, за част от хората ще изчезне.

Основният въпрос остава Как да направим така, че след определения брой години да имаме гарантиран доход, с който да преживеем старините си. Кой вариант ще работи по-добре за нас?

Разбира се, еднозначен отговор едва ли съществува. Част от работещите са убедени, че единствено на държавното осигуряване могат да имат доверие с оглед на проблемите във финансовата система на национално и световно ниво. Те може да не държат на това да имат лична сметка на свое име с определена сума, която може и да е минимална. В същото време са съгласни да прехвърлят спестяванията в частния фонд в държавната хазна, за да помогнат за облекчаването на проблемите на тези, които страдат от недостига за пари за пенсии в момента. Съгласяват се и с идеята някой ден при пенсиониране на разчитат на държавата за адекватно увеличение на изчислената пенсия, което би трябвало да произтича от прехвърлената по-рано партида от пенсионния фонд и внасяните след това вноски в НОИ.

От другата страна са работещите, които предпочитат да имат спестявания на свое име, независимо, че вноската е минимална и бъдещата втора пенсия едва ли ще е с особено голям размер. Предимството тук е, че на колкото по-голям доход се осигуряваме, толкова повече пари влизат и в спестовната партида. Така можем да съберем солиден резерв за втора пенсия, с който ще разполагаме при настъпване на необходимите условия за това. Разбира се, тази свобода е свързана с риска от обезценяване на събраните средства или проблеми с ликвидността на пенсионния фонд. Последните обаче засега са малко вероятни, тъй като дейността на тези фондове се регулира строго от държавата и по-голямата част от активите им са в ДЦК, които пък се гарантират от същата тази държава. Така че, освен ако държавата не се окаже некоректен платец или неефективен надзорен орган, вероятността фондовете да пострадат от финансови сътресения е минимална.

Тъй като проектозаконът в настоящия си вид дава ограничени възможности за избор с не съвсем ясна перспектива, по-логичният избор към момента изглежда осигуряването в частен фонд. И той не е свързан с гореизброените предимства и недостатъци на двата вида осигуряване. Логиката е възможно най-проста – преминаването от частен фонд към държавен е възможно по всяко време, докато обратното не е. Затова звучи по-разумно да останем със спестяванията в частния, докато не станат по-ясни реалните предимства и недостатъци от функционирането на двете системи. И тогава, на базата на вече съществуващ опит и практики, да направим окончателния си избор.