Отива си една критична за България година. Критична по всички показатели. За мнозина основното събитие в нея бяха политическите сътресения – дълго желаната оставка на едно правителство, назначаването на временно такова, изненадващи реформи и накрая нови избори, довели нова власт. Други забелязаха най-вече икономическите последици от тази несигурност под формата на усложнени пазарни условия, които поставят бизнеса в изключително трудна ситуация и често на ръба на фалит. За всички редови български граждани обаче годината бе белязана най-вече от едно – убийствената човешка и социална трагедия, сполетяла страната ни. Още е спорно дали невиждани природни явления или чисто инфраструктурни и социални проблеми доведоха до чутовните щети и загубите на живот, които станаха причина за национална трагедия. Но 2014 година ще бъде запомнена с това – годината на бедствията, които изглеждат безкрайни.

Човешката равносметка за изминалата година никак не носи положителни емоции, но пък предизвиква множество въпроси без отговор, основният от които „Защо това се случи?“. И защо се случи толкова много пъти поред? Смъртта на един е трагедия, смъртта на милиони е статистика. Това изречение с неясен произход, което понякога се приписва на съветския диктатор Сталин, стана валидно и за случая с бедствията у нас, особено към края на годината. Не, че последните бедствия не се приемат толкова драматично, колкото първите. Факт е обаче, че те вече са поредните – дори е трудно да преброим колко точно станаха за тази година, спомняме си само най-ярките – тези във Варна и Мизия, където жертвите бяха най-много. Хилядите хора, които видяха домовете си под вода във всички краища на страната, вече са част от статистиката. Както и наводнените днес къщи в Бургас, Хасково, Ямбол и няколко по-малки града.

И на нас в застрахователния сектор ни е тъжно от тези факти. Тъжно ни е най-вече като хора – заради загубата на човешки животи и огромният брой разбити животи след унищожаването или увреждането на къщите, след измирането на животните, които са единствена прехрана за мнозина, след затварянето на фирми, които оставят мнозина други без прехрана. Още повече ни е тъжно като част от застрахователния бранш, чиято задача е да осигурява защита на хора и бизнеси срещу природни бедствия и други неочаквани събития, които причиняват загуби. Критиците ни ще кажат „Тъжно ви е заради огромните щети и обезщетенията, които ще трябва да платите, и ще изядат от печалбите ви“. Но за нас е по-тъжно друго – практически тези обезщетения са нищо в сравнение с общите щети, нанесени от бедствията. Които можеше да бъдат покрити, но не бяха. Тъжно ни е, защото процентът на застрахованите имоти у нас е под 10 %. В най-пострадалите райони той е дори по-малък. И практически ние сме неспособни да помогнем и да изпълним мисията си на защитници. Можем само да гледаме отстрани и да призоваваме „Застраховайте се, можете да го направите на символични цени“ и в същото време да отчитаме тъжна статистика, че запитванията за застраховки растат, но реално сключените не се увеличават особено. И така до следващото бедствие.

А бедствията тази година изглеждат безкрайни. Първият голям потоп – в района на Варна и Добрич и особено в квартал Аспарухово, бе национална трагедия, която шокира всички. Той обаче изглеждаше единично събитие, плод на лошо стечение на обстоятелствата и временни климатични аномалии. Потопът в Мизия през август обаче ни припомни, че злото никога не идва само. И сезонност за него няма. В най-горещия месец от годината дъждовете не пропуснаха крайдунавския град и в крайна сметка доведоха до втора национална трагедия в рамките на едно лято. Междувременно станахме свидетели на десетки други наводнени градове, разминали се без жертви и толкова тежки щети – Стара Загора, Габрово, Велико Търново, Бургас.. някои от тях бяха наводнени по два пъти. И след кратка глътка въздух, първият сняг през октомври пак донесе след себе си бедствено положение, особено в Бургаско. Днес, в началото на декември и в навечерието на Коледа, Бургас и цяла Югоизточна България отново е под вода. За пореден път сме свидетели на наводнения – една от най-често употребяваните думи в новините тази година. И вече сме далеч от мисълта, че в тези потопи има някаква сезонност. Ситуацията вече напомня на несвършваща трагедия, а истинската зима още не е дошла.

И пак се връщаме на тъжните мисли. Празниците никак няма да са светли за хиляди българи тази година. Нито пък застрахователите ще я приключат със задоволство от свършената работа и постигнатите резултати. Практически свършена работа няма – защитените граждани са минимален брой. А причината за това не е съвсем известна и вероятно се корени както някъде в бизнеса, така и някъде в потребителите, а в същото време и някъде в средата, в която всички съжителстваме и работим заедно. Иска ни се да си пожелаем светли празници и по-лека, щастлива и успешна 2015 година. Иска ни се да можем да помогнем и да защитим повече хора. А те пък да ни имат повече доверие.

Въпреки че не успяхме да помогнем на всички поради чисто формални причини – те не са имали застраховка, се опитваме да направим всичко възможно това да се промени за в бъдеще. В края на ноември Бългаската Асоциация на Застрахователните Брокери (БАЗБ) взе решение да отмени традиционния конкурс „Застраховател на годината“ като вместо това започне благотворителна кампания в помощ на пострадалите от бедствията и превенция. Тази кампания е още по-актуална днес, когато сме свидетели на нова вълна бедствия. Още по-актуални и необходими са дейностите по превенция на бъдещи кризи, свързани най-вече с информирането на населението за начините на опазване на имуществото и за възможностите за застраховането му, включително с минимални средства. Ще работим усилено за тези каузи до края на годината, а и през цялата следваща година. И ще си пожелаем трагедията все някога да свърши, дори да изглежда безкрайна в момента.