Два месеца, след като беше поставена под специален надзор от Българската народна банка, Корпоративна търговска банка все още е затворена.

Е, почти затворена. Тя вече е отворена за изплащане на заеми. Вложителите не могат да получат парите си от КТБ, но кредитополучателите могат да плащат дълговете си, пише анализаторката Франсис Копола в списание „Форбс“.

Според нея има добри причини за това. Спирането на операциите на банката прави невъзможно не само обслужването на депозитите в нея, но и на задълженията към нейните кредитори /на 8 август изтече падежа на облигации за 150 млн. долара, притежавани от чуждестранни облигационери/. КТБ не изплати емисията, заради липсата на парични потоци.

Как на една банка под надзора на БНБ може да бъде разрешено да просрочи плащанията си по облигации, пита Копола. Това банката да се рекапитализира или ликвидира, но да се гарантира, че има ликвидност за посрещане на задълженията ѝ, е работа на регулатора. Твърденията, че КТБ не разполага с достатъчно активи, за да може да ѝ се отпусне допълнителна ликвидност от БНБ са откровено неверни. Да бъде позволено на КТБ да просрочи плащанията си по облигации е чисто и просто небрежност от страна на БНБ, твърди анализаторката. 

Според Копола е странно, че Първа инвестиционна банка и КТБ бяха третирани по различен начин от БНБ, като на ПИБ беше предоставена необходимата допълнителна ликвидност. 

Освен това отношението към КТБ преди нейния крах също повдига въпроси. Банката плаща много високи лихвени проценти, за да привлича депозити, нещо, което според Копола винаги е индикация за проблеми с ликвидността. Освен това в нея имаше необичайна концентрация на държавни активи и нарушения на регулаторните ограничения за кредитирането на свързани дружества. На този фон БНБ хвалеше КТБ и дори я определи за „Банка на годината“. БНБ също така игнорира доказателства за корупция, счита Копола. Според нея КТБ е вградена в една сложна и непрозрачна структура от финансови и нефинансови компании, собственост на Цветан Василев, който в момента е в нелегалност.

Бездействието на българските и европейските регулатори във връзка с тежкото положение на вложителите в КТБ е позорно, посочва Копола. На никоя друга банка в ЕС не е било позволено да остане в състояние на неопределеност за два месеца без никакво решение по отношение на нейното бъдеще и без да плаща на вложителите си. Дори и в Кипър, банките затвориха само за две седмици. Вярно е, че там големите депозити бяха замразени, но гарантираните от закона влогове бяха изплатени.

Проблемът в случая е, че депозитите в България практически не са гарантирани, твърди анализаторката. Според нейния колега Шон Ричардс фондът за гарантиране на влоговете не може да покрие гарантираните до 100 000 евро депозити. Затова и не е чудно, че българските власти държат затворена банката. Ако я отворят, ще има щурм към касите, което ще доведе до банкрут и може да свали валутния борд заради нуждата от левове и евро, които да покрият голямото теглене. Ако пък закрият банката, ще трябва да платят всичките гарантирани депозити до 20 дни, според правилата на ЕС. Но нямат парите за това.

Това обяснява и защо банката бе отворена за погасяване на дългове и защо БНБ води разговори с представители на оманския фонд, който е инвеститор в КТБ, за рекапитализиране на банката. Обяснява и защо българските власти обмислят сделка с брейди облигации за рефинансиране на банката. Всичко това навява отчаяние. Някак си те трябва да налеят пари в КТБ, които обаче няма да дойдат от българското правителство.

Копола счита, че крайната цел на атаката срещу КТБ е да се срине валутният борд в България и да се предизвика хиперинфлация като тази от 1996 г. Един финансов колапс в България би бил пагубен за целия Балкански регион. Европейският съюз трябва веднага да се намеси, категорична е Копола.