Застраховката е като ваксина. Пази срещу голяма беда, но рядко случваща се. Затова често я отлагаме, тъй като ни изглежда скъпа, а шансът да ни сполети лошото статистически е малък. Още по-често обаче се случва друго. Ироничната поговорка „Шанс едно на милион се случва девет от десет пъти“ се материализира, а последствията се стоварват над нас с все сила.
Застраховката срещу удар от извънземни или летящо тяло наистина може да се сравни с ваксина срещу .. хм.. ами изсъхване на ръцете например (образно казано, не го пожелавам на никого). И двата риска изглеждат толкова минимални, че чак невероятни, въпреки че последиците може да са изключително тежки и да ни съсипят живота, буквално.
Най-масовите и достъпни застраховки, тези срещу пожар и природни бедствия, наводнения и земетресение, обаче са сравними по-скоро с ваксината срещу грип. Рядко се ваксинирате, нали? Изглежда ви сравнително скъпо, а страничните ефекти и неприятното усещане от инжекцията ви се струват по-неприемливи от една седмица кашляне и кихане. Другото общо е, и че тези бедствия, и грипът, са сравнително редовни. Дори болезнено редовни. Грипна вълна ни залива всяка година, без изключение, обикновено с различен щам, понякога съвсем нов. Почти същото е и с наводненията, и със снеговете, които ни „изненадват“ всяка година и обявяваме бедствено положение. За последните 10 години в България станаха 3 големи и запомнящи се потопа и множество по-малки. Най-сериозните бяха през май, юни и юли 2005 година, при които загинаха 11 души, и в разградското село Цар Калоян през 2007 година, когато загиват шестима. През февруари 2012 година язовир „Иваново“ потопи село Бисер, област Хасково, и отне живота на 10 души. На 19 юни тази година жертвите във Варна също са най-малко 10. Вероятно милиони са общо пострадалите от изброените бедствия.
Ситуацията с грипа е горе-долу същата. Годишно се разболяват поне 1 милион българи, случват се по няколко смъртни случая от усложнения, до следващата година, когато вирусът отново започва да ни мъчи.
На фона на тези данни звучат нелепо фактите, че и застраховките, и ваксините никак не са популярни сред българското население. Едва около 7-8 % от домовете имат застраховка имущество. Някъде около 6 % е делът на ваксиниращите се срещу грип ежегодно. А резултатът от тези действия или бездействия рикошира върху нас самите, като засилен бумеранг. Всички плащаме цената както на жертвите и щетите от наводненията, така и на грипа. И едното, и другото удрят икономиката, и държавните финанси, и най-вече човешкия капитал. Бизнесът спира да работи, хазната изнемогва в опит да помогне на бедстващите незастраховани граждани, държавните институции спират всяка друга работа и концентрират усилия върху бедата. Хората пък се разделят на две групи, и двете страдащи. Пряко засегнатите понасят тежките удари на съдбата си, като остават без дом, без прехрана или без близки. Останалите понасят щетите от спирането на бизнеса, забавените заплати или пък са принудени да работят двойно, за да наваксат липсата на капитал от засегнатите райони.
Влизането в този омагьосан кръг често е неизбежно. Не можем да се борим с природата, макар да е възможно да предпазим до някаква степен себе си и имуществото си от доста рискове. Излизането от него обаче много често зависи от нас самите и до голяма степен от това, което сме решили и направили на по-ранен етап: ваксината, или застраховката. Ваксината или ще ни предпази изобщо от разболяване, или ще помогне грипът да мине по-леко. Застраховката ще ни помогне да си стъпим поне финансово на краката най-много до няколко седмици, вместо да оплакваме загубения си дом с години. А цената си заслужава. Само че го разбираме едва след като бедата ни сполети.
